Интервю с посланика на Япония Н.Пр. Макото Ито

pumpal — Fri, 18 Mar 2011 12:34:05 +0000

Austria National day

pumpal — Mon, 08 Nov 2010 09:33:21 +0000

Концертът на Guns N’Roses в Београдска Арена, Сърбия :)

pumpal — Fri, 01 Oct 2010 11:03:36 +0000

Мощни И Скоростни…японски ;)

pumpal — Fri, 11 Jun 2010 09:26:39 +0000

Сто думи в памет на Ботев, дело на Георги Сотиров

pumpal — Wed, 02 Jun 2010 09:13:03 +0000

Сто думи

Георги Сотиров

България има щастието, че той се роди в Калофер, в непокорния град, скътан в пазвите на вечната ни кърмилница – Стара планина. И само 28 години по-късно – негов величав пантеон.

За България Христо Ботев има само рождена дата. Той не умира. За да може всеки от нас да преоткрие отново и отново подвига и мъжеството, героизма и саможертвата. Затова Ботев е нашият щастлив жребий.

Редакторският и публицистичният гений на войводата ни е оставил „Дума на българските емигранти”, „Будилник”, „Знаме”, „Нова България”. Тяхната светлина няма количествени измерения. „Дума” има 5 броя, „Будилник” – 3, „Нова България” – само един. Но какъв великолепен пример за единство на думи и дела.

Стихотворенията, които неговото перо ни остави, са само 20, но именно те го поставиха на най-високия връх на българското поетично творчество. Дори да беше написал само баладата за Хаджи Димитър, той пак щеше да бъде най-великият ни поет.

Жив е той, там на Балкана…

Затова България направи Ботев част от себе си. От своята земя, от въздуха й, от песните й.

Жив е той!

AC DC in BG x:)

pumpal — Wed, 02 Jun 2010 08:05:17 +0000

Изумяващата красота на Етрополския балкан

pumpal — Thu, 25 Mar 2010 11:41:57 +0000

На около 100 км от София се намират етрополските села Лопян и Ямна. Именно началото на пролетта е времето, когато красотата на тези местности изпъква най-много. Тръгвайки от Етрополе, посока село Джурово срещаме табелка село Лопян, от където започва и нашето пътешествие. Пътят за селото се извива между ниви, на които местните жители отглеждат царевица, жито, картофи, тикви и други. Тук там се срещат и различни овошни дръвчета, които пролетно време разцъфват в красив бял цвят. Ето че минаваме през стар каменен мост и вече сме в селото. Къщите са сторени една до друга и вървят от двете страни на реката. Самата река се нарича Стара река и е извор на живот, както пише на един от много билборди, които следват течението й. Красотата на лопянската долина произлиза и от това, че се поддържа чистота навсякъде. Рядко може да срещнете отпадъци по улицата. Вървейки на горе по пътя ни посрещат училището и 130 годишната църква, построени на възвишение. Там се провежда емблематичния за село Лопян „Пролетен бал”. На този празник жителите изпращат зимата и посрещат пролетта засмени, с много песни, танци и зачервени от вино или домашна ракия бузи. Веселието е неповторимо като може да погледате надиграване с различни танци или пък традиционни хора. Селото е дълго около 5 км, след което долината се отваря и пред очите ни се разкриват едни от най-впечатляващите скални образувания в България. Това са „Куклите” и „Червена стена”. Преди милиони години, когато почти цялата планета е била под водата в местността на Лопян са се натрупали варовикови скали. На места могат да видят съвсем отчетливо различните земни пластове, разделени перфектно и приличащи на блатове на торта. Самите „Кукли” са изваяни под милионите години влияние на природните стихии и ерозията. Те са гордо извисени над реката, която си прокарва път на долу по поречието. Вече вървим по черния път, които свързва Лопян с Ямна. Веднага след величествените „Кукли” се сблъскваме с огромната „Червена стена”, която изградена също от варовик се извисява близо 100 метра. Идеалният отвес, които се е образувал отново благодарение на майката природа създава една могъща гледка. Стената е апетитна, както за туристите, така и за най-смелите алпинисти. Ронливата скала създава много скрити опасности за катерачите, които дръзват да я изкачат. Веднъж стигнали върха се разкрива невероятен пейзаж, който обхваща цялото село, както и съседните планини. Толкова е високо, че е възможно да ви се завие свят. В селото могат да се практикуват и много други спортове. Ако сте любители на моторите, може да наемете АТВ и да обиколите балкана. Ако пък сте фенове на колелото има доста горски пътеки, по които може да направите екстремно спускане и да се запознаете с красотата на непокътнатата природа. За рибарите реката предлага изобилие от мряна, пъстърва, елешка и клян. Риболова разбира се трябва да се практикува, само когато е сезона и с риболовен билет, защото горският пазител не е далеч. По поречието има и много вирове, в които може да намерите разхлада в горещините, ако решите да посетите село Лопян през лятото. В подножието на величествената „Червена стена” може да опънете палатки и да запалите огън. Така почивката ви ще е пълна под звуците на бълбукащата река. Продължавайки по черния път, започваме да се изкачваме нагоре и така реката остава в долината под нас. Стигайки до края му срещаме табелка село Ямна. Пътят към селото е асфалтов, но не липсват и дупки. Тук пейзажа също е много впечатляващ, тъй като се изкачваме към върховете на северните склонове на Стара Планина. Трасето е осеяно със завои, от едната страна, на които има големи скали, а от другата гъста гора. Стигайки връх Падеж, пред нас се разкрива необятна картина като погледа ни минава по върховете на планините и се губи някъде в далечния хоризонт. В Ямна терена е предимно хълмист, тъй като селото е разположено на самото било. На места къщите са строени на гъсто, но има и такива които са отдалечени една от друга, пуснати сякаш със парашутчета от небесата и кацнали по планинските върхове. Ямна е разделена на махалите Падеш, Златичора, Спиловица, Зебровица и други като общият им размер минава по-големина град Етрополе. В селото се намира и водопадът „Враната вода”. Той е висок около 15 метра и въпреки, че спускащият се по него поток не е много голям, то той е спомогнал за образуването на огромен мъх, който като зелена премяна е обгърнал скалата. На това място, в началото на всяка година се провежда събор, на които се палят огромни огньове, пекът се двуметрови шишове с мръвки и се грее ракия. Веселбата е голяма, тъй като отново засмени и със зачервени бузи хората се забавляват. В селото има и създадени условия за туризъм. Семейни хотели и почивни станции са отворени за посетители като предлагат традиционни български гозби и атмосфера, където под звуците на народната музика, човек може да се отпусне и наслаждава. Всичко това смесено с чистия планински въздух прави преживяването незабравимо. Връщайки се към Етрополе минаваме покрай разклона за манастир „Св. Троица”. Асфалтов път, минаващ буквално на зиг зак през гората ни води до мястото. Никой не знае точно колко стар е манастирът, но се знае, че е на близо 1000 години. Устоял на теста на времето, светилището е известно с това, че е подслонявало Васил Левски. Стаята, в която е отсядал Апостолът е добре запазена. Под леглото му има врата водеща към тунел, чиято цел е била да осигури бърз път за бягство на Левски. Тунелът, минава под манастира и излиза при водопад „Варовитец”. Самият водопад е изключително красив. От 10-тина метра пада водата, спускаща се по килим от мъх. На около 200 метра извира рекичката, която захранва водопада. Тя води началото си от корените на вековно дърво. Местните са кръстили мястото „изворът на желанията”, където всеки може да хвърли монетка и да си пожелае нещо. Манастирът също предлага и стаи за почивка, но пазенето на тишина е задължително. Прибирайки се към Етрополе, в края на нашето пътешествие може да посетим парка на града. По мнението на автора мястото е изключително. В горната му част се намира паметник-костница „Звездата”, от където се открива панорамна гледка върху целия град. Етрополе е един от най-старите градове в България като има доказателства, че местността е била обитава още преди 4000 години. Там се намира и най-голямата открита медна мина на Балканския полуостров- Елаците. За нея има сведения, че е разработвана още от римляните. В града има запазени много традиционни български къщи, включително и конака, който е превърнат в музей. След него, вървейки нагоре по улицата срещаме друга забележителност на града – Часовниковата кула. Тя е построена през 1710 година и все още бие камбана на всеки кръгъл час.

Визитка на посланика на Колумбия в България

pumpal — Wed, 03 Mar 2010 15:11:41 +0000

CURRICULUM VITAE

автобиография

JORGE ALBERTO BARRANTES ULLOA

Хорхе Алберто Барантес Уйоа

DATE OF BIRTH

February 12th, 1956, Bogota, Colombia

MARITAL STATUS

Married with Martha Isabel Tello de Barrantes, two children, Paola Andrea and Jorge Alejandro

EDUCATION
1995-1996	International Negotiation, Middle East and the rest of the World American University El Cairo, Egypt
1979-1982	International Affairs and Diplomacy University Jorge Tadeo Lozano, Bogota, Colombia
1976-1978	Economics University Jorge Tadeo Lozano, Bogota, Colombia
1974-1976	Economics University Santo Tomás, Bogota, Colombia

PROFESSIONAL CAREER
2003-2006	Director-General of Protocol, Ministry of Foreign Affairs
2003-2003	Director of Economical, Social and Environmental Multilateral Affairs Department of the Ministry of Foreign Affairs
2001-2003	Consul General in Madrid, Spain
1997-2001	Coordinator of Diplomatic Ceremonial, Protocol Department
1994-1997	Minister-Counsellor, Embassy of Colombia, Cairo, Egypt
1991-1993	Counsellor, Coordinator of Privileges and Immunities, к
1987-1991	First Secretary, Embassy of Colombia. Asuncion, Paraguay
1980-1986	Second Secretary, Protocol Department
1979-1980	Officer of the Consular Department, Ministry of Foreign Affairs

PARTICIPATION IN INTERNATIONAL CONFERENCES AND EVENTS
2006	Presidential Meeting with Brazil, Brasilia
2006	Presidential Meeting with Bolivia, La Paz, Bolivia
2006	Presidential Meeting with Ecuador, Quito, Ecuador
2006	Negotiation Team for the Free Trade Treaty with USA, Washington
2005	Iberoamerican Summit of Heads of State and Government, Salamanca, Spain
2005	General Assembly of IDB Governors, Nagoya, Japan
2004	Presidential Travel France, Belgium, European Parliament, Federal Republic of Germany, Holy See, Italy.
2004	Presidential Summit, Guadalajara, Mexico
2004	XII Summit of Heads of State of G-15, Caracas, Venezuela
2003	Presidential Meeting Colombia-Chile, Santiago de Chile
2003	Andean Presidential Summit-CAN- Ríonegro, Colombia
2000	United Nations General Assembly, New York, USA
1999	Presidential Meeting, Agenda para la Paz, Havana, Cuba
1998	Meeting of the Ministerial Bureau of Coordination of the Movement of Non-aligned Countries, Cartagena, Colombia
1998	Meeting of Foreign Ministers, commemoration of 50 years of OAS, Bogota
1996	Presidential Summit of Africa and Middle East, Cairo, Egypt
1995	Meeting of the Group of Latin American Countries with the President of the National Authority of Palestine, Cairo, Egypt
1995	International Conference for Crime Prevention, Cairo, Egypt
1995	Meeting of the Tourist Authorities, ANATO, Cairo, Egypt
1995	Conference about Population and Development, Summit of Heads of State, Cairo, Egypt
1994	Meeting of Foreign Ministers of Non-aligned Countries, Cairo
1993	Business Meeting and Presidential visit, San Pedro Sula, Honduras
1993	Presidential Summit G-3 and CARICOM, Trinidad and Tobago
1992	Presidential Summit G-3, Colombia, Mexico, Venezuela. Caracas
1992	Presidential Summit for Environment, Earth Summit, Rio de Janeiro, Brazil
1991	Presidential Meeting, Rio Group, Cartagena
1990	Meeting of the Ministers and Authorities of Tourism, Asuncion, Paraguay
1990	Meeting of Ministers of Foreign Affairs of OAS, Asuncion, Paraguay
1985	Meeting of Ministers of Foreign Affairs of OAS, Cartagena
1984	Presidential Meeting Colombia-Ecuador, Rumichaca Act, Tulcan, Ecuador

DISTINCTIONS
	Order Vasco Núñez de Balboa, en el grado de Gran Cruz, granted by the Government of Panama
	Order Bernardo O’Higgins, en el grado de Gran Oficial, granted by the Government Chile
	Medal Batallón Guardia Presidencial, Colombia
	Medal Fergusson, Presidency of the Republic of Colombia

ACADEMIC EXPERIENCE
2004-2006	Department of Protocol and State Ceremonial. Business Protocol. Universidad del Norte, Barranquilla, Colombia
2004-2006	Protocol and Diplomatic Ceremonial, Diplomatic Academy San Carlos, Ministry of Foreign Affairs
1998	Protocol and Ceremonial for Congress, Universidad Javeriana, Bogota
1998-2000	Political Institutions, Universidad Externado de Colombia, Bogota

OTHER ACTIVITIES
Coauthor of Protocol Manual, Ministry of Foreign Affairs

” “Посветено на всички, които ще кажат: “Това не се отнася до мене!” “

pumpal — Thu, 17 Dec 2009 10:58:47 +0000

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

е едно от уникалните български литературни произведения. Всеки, който не е попадал на него нека го прочете и после да си каже вечните думи на автора – “Това не се отнася до мене”

- Кой си ти? – попита го Дяволът…

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата – висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие…

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

- Вие мразите ония горе? – попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.

- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:

- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

- Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя… Аз съм беден, дрипав юноша… Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:

- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

- Слуха си? С удоволствие… Нека никога нищо не чуя, нека…

- Ти пак ще чуваш! – успокои го Дяволът и му стори път. – Мини!

Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:

- Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!

Момъкът спря и се вслуша:

- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?… – И той пак се затече.

Дяволът пак го спря:

- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

Момъкът отчаяно махна ръка.

- Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

Дяволът:

- Ти пак ще виждаш… Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:

- Виж голите им кървави меса.

- Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци…

- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

Момъкът махна ръка:

- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си – тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.

Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:

- Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
- Напротив – най-щастливият!… Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

- Да бъде! Вземи ги!

…И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

- Кой си ти? – дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

Христо Смирненски

Участвах в тв шоуто “Точно Така” по Pro BG

pumpal — Tue, 15 Dec 2009 13:21:07 +0000

Ако на някой му е харесал блога ми и има интерес може да ме види в ролята на гост при Светльо Витков, в телевизионното му шоу

ХИПОДИЛ завинаги!

ето и линк от шоуто

http://tochnotaka.probg.bg/statija/gledaite-tochno-taka-broi-57-s-vesko-iordanov-i-getomen.html