Сто думи

Георги Сотиров

България има щастието, че той се роди в Калофер, в непокорния град, скътан в пазвите на вечната ни кърмилница – Стара планина. И само 28 години по-късно – негов величав пантеон.

За България Христо Ботев има само рождена дата. Той не умира. За да може всеки от нас да преоткрие отново и отново подвига и мъжеството, героизма и саможертвата. Затова Ботев е нашият щастлив жребий.

Редакторският и публицистичният гений на войводата ни е оставил „Дума на българските емигранти”, „Будилник”, „Знаме”, „Нова България”. Тяхната светлина няма количествени измерения. „Дума” има 5 броя, „Будилник” – 3, „Нова България” – само един. Но какъв великолепен пример за единство на думи и дела.

Стихотворенията, които неговото перо ни остави, са само 20, но именно те го поставиха на най-високия връх на българското поетично творчество. Дори да беше написал само баладата за Хаджи Димитър, той пак щеше да бъде най-великият ни поет.

Жив е той, там на Балкана…

Затова България направи Ботев част от себе си. От своята земя, от въздуха й, от песните й.

Жив е той!

AC DC in BG x:)

June 2, 2010

ac dc